...или разказа на Гюнтер Белтциг, ветеран в дизайна на детски площадки още от 1982 г.
Не са много хората, които биха призовали открито да премахнат собствената си работа. Гюнтер Белтциг е един от тях. За последните 40 години той проектира детски площадки от Пфорцхайм до Ню Йорк и от Пуерто Рико до лондонското игрище "Диана Мемориал". Но той би искал да види всички те да станат ненужни, казва той, "в общество, което приема децата навсякъде и не ги ограничава до специална област".
Обучен дизайнер на продукти, Beltzig започна с хладилници, но се насочи към детските площадки в края на 60-те, когато всички „искаха да променят света“. Оттогава той помага да се построят няколко хиляди от тях. Игралните му площадки никога не разполагат със стандартни пързалки и люлки - неща, които Белтциг нарича „игрални машини“ - но спортни сложни пейзажи за катерене, водни характеристики и много природа. Идеалът му е децата да играят сред природата. Но ако в съвременния град няма пустиня или гори, той казва, че трябва да осигурим на децата нещо сравнимо.
Трудно е да се определи перфектната детска площадка, защото нейният успех зависи от широк спектър от въпроси, от дизайна до груповата динамика на децата, които играят там, и нагласите на съседите. Независимо от това, дизайнерът е формулирал шест златни правила.
"Първо, мястото се нуждае от атмосфера, която кани хората да се задържат." Това не трябва да бъде нито тренировъчна площадка, нито „пейзаж, декориран по вкус на възрастните“, както го заявява Белциг.